Jan 18, 2007, 2:58 PM

Не си отивай

  Poetry
1.4K 1 10
                                               
                                 " От себе си не си отивай..."
                                                  Недялко Йорданов


Не си отивай от онази тиха нежност,
с която пеперудите те галеха,
на вятъра от кротката небрежност,
от устните на есента запалени.

Не си отивай от съня на птиците,
от шепота на гаснещите залези,
не си отивай от тъгата, рицарю,
от думите, пред никого неказани.

От истини, изстрадани с мълчания,
от чувството, от болка изтъняло,
от пристъпа на нямото желание,
от сляпата любов недогоряла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...