10 dic 2022, 20:38

Не си отивай, здрачът ако падне 

  Poesía » De amor
904 1 8

НЕ СИ ОТИВАЙ, ЗДРАЧЪТ АКО ПАДНЕ

 

Понякога съм крива като гвоздей –

забит със злост от упор в твърда талпа.

Яростта ли ражда черни гроздове

с пиперливи и отровни залпове?

 

Сънувам често натежали лодки –

завърнали се в залива след улов,

и като лава рибата клокочи,

а сянката ѝ в мен се прекатурва.

 

Прискърцва кеят, хелингът ръждясал

под тежкия товар мълчи изгърбен.

И усет за надвисваща опасност

руините на залеза поръбва.

 

И не е дом морето за самотник,

прелеят ли вълните в тъмносиво,

и гневни запрепускат в хоризонта

дъждовни облаци, развели гриви.

 

Тогава моля се да се опълчиш

на хищника у мен – без род и име.

Попадна ли под сянката му вълча,

ела и с капчица любов спаси ме.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Безжичен, думата, да, неочаквана е, но не е непозната И ние поназнайваме туй-онуй
  • Капчица любов може да ни спаси от всичко. Поздрави!
  • Благодаря, Марийка, май отдавна спрях да ходя по конкурси
  • Много ми хареса!
  • Много ми хареса - и с ритъма, и с философията, и с картините от морето, а и малко се изненадах от употребата на морския термин "хелинг" от човек, неживеещ постоянно край морето. Браво!
  • Стиховете са спасение. При това – какви стихове!!! Денят ми започва с твоето поетично вълшебство, Валя! Мисля си, че това стихотворение може да спечели конкурс за морето. Страхотна сила на метафоричната образност има тук, създаваш нов усет у читателя и той попива с душата си оригиналната ти творба! Браво! Талантът ти ме разтърси!
  • Благодаря, Валери. Това всичкото съм го видяла наживо.
  • Гвоздей в паметта! Кърти отвсякъде! Кефиш!
Propuestas
: ??:??