10 дек. 2022 г., 20:38

Не си отивай, здрачът ако падне 

  Поэзия » Любовная
974 1 8
НЕ СИ ОТИВАЙ, ЗДРАЧЪТ АКО ПАДНЕ
Понякога съм крива като гвоздей –
забит със злост от упор в твърда талпа.
Яростта ли ражда черни гроздове
с пиперливи и отровни залпове?
Сънувам често натежали лодки –
завърнали се в залива след улов,
и като лава рибата клокочи,
а сянката ѝ в мен се прекатурва.
Прискърцва кеят, хелингът ръждясал
под тежкия товар мълчи изгърбен.
И усет за надвисваща опасност ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
: ??:??