19 feb 2012, 12:40

Не си отиваш

775 0 2

Отиваш си,

но в мен остават

ръцете ти, добри и щедри.

И те в съня ми ще даряват

милувки топли, нежен шепот.

 

Отиваш си,

но в мен остават

горещите ти устни жарки.

И те в съня ми в мен ще палят

на късната любов пожара.

 

Отиваш си,

но в мен остават

очите ти дълбоки, мои.

Те топлина ще ми даряват,

докато дойдеш ти отново.

 

Отиваш си,

но в мен остава

сърцето ти, само и тъжно.

Аз няма да го изоставя -

с любов и нежност го обгръщам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роза Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не може да те сбърка човек
    С обикновени думи за обикновени неща постигаш необикновено въздействие.
    Така леко, живо и истинно се редят думите ти... естествено, както дишането... като въздишка...
    Браво ти!
    Поздрав!
  • Приятен стих, личи поетичната сръчност. За съжаление такива творби в сайта има стотици. А щом не казваме нищо ново, щом само се присъединяваме към множеството - има ли смисъл да умножаваме клишето? Оригиналната тема, нетрадиционната гледна точка, уникалното внушение са елементите, които изграждат хубавия стих. Желая бъдещи успехи и интересни теми.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...