19.02.2012 г., 12:40

Не си отиваш

770 0 2

Отиваш си,

но в мен остават

ръцете ти, добри и щедри.

И те в съня ми ще даряват

милувки топли, нежен шепот.

 

Отиваш си,

но в мен остават

горещите ти устни жарки.

И те в съня ми в мен ще палят

на късната любов пожара.

 

Отиваш си,

но в мен остават

очите ти дълбоки, мои.

Те топлина ще ми даряват,

докато дойдеш ти отново.

 

Отиваш си,

но в мен остава

сърцето ти, само и тъжно.

Аз няма да го изоставя -

с любов и нежност го обгръщам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роза Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не може да те сбърка човек
    С обикновени думи за обикновени неща постигаш необикновено въздействие.
    Така леко, живо и истинно се редят думите ти... естествено, както дишането... като въздишка...
    Браво ти!
    Поздрав!
  • Приятен стих, личи поетичната сръчност. За съжаление такива творби в сайта има стотици. А щом не казваме нищо ново, щом само се присъединяваме към множеството - има ли смисъл да умножаваме клишето? Оригиналната тема, нетрадиционната гледна точка, уникалното внушение са елементите, които изграждат хубавия стих. Желая бъдещи успехи и интересни теми.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...