19 февр. 2012 г., 12:40

Не си отиваш

773 0 2

Отиваш си,

но в мен остават

ръцете ти, добри и щедри.

И те в съня ми ще даряват

милувки топли, нежен шепот.

 

Отиваш си,

но в мен остават

горещите ти устни жарки.

И те в съня ми в мен ще палят

на късната любов пожара.

 

Отиваш си,

но в мен остават

очите ти дълбоки, мои.

Те топлина ще ми даряват,

докато дойдеш ти отново.

 

Отиваш си,

но в мен остава

сърцето ти, само и тъжно.

Аз няма да го изоставя -

с любов и нежност го обгръщам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роза Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не може да те сбърка човек
    С обикновени думи за обикновени неща постигаш необикновено въздействие.
    Така леко, живо и истинно се редят думите ти... естествено, както дишането... като въздишка...
    Браво ти!
    Поздрав!
  • Приятен стих, личи поетичната сръчност. За съжаление такива творби в сайта има стотици. А щом не казваме нищо ново, щом само се присъединяваме към множеството - има ли смисъл да умножаваме клишето? Оригиналната тема, нетрадиционната гледна точка, уникалното внушение са елементите, които изграждат хубавия стих. Желая бъдещи успехи и интересни теми.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...