19 февр. 2012 г., 12:40

Не си отиваш

774 0 2

Отиваш си,

но в мен остават

ръцете ти, добри и щедри.

И те в съня ми ще даряват

милувки топли, нежен шепот.

 

Отиваш си,

но в мен остават

горещите ти устни жарки.

И те в съня ми в мен ще палят

на късната любов пожара.

 

Отиваш си,

но в мен остават

очите ти дълбоки, мои.

Те топлина ще ми даряват,

докато дойдеш ти отново.

 

Отиваш си,

но в мен остава

сърцето ти, само и тъжно.

Аз няма да го изоставя -

с любов и нежност го обгръщам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роза Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не може да те сбърка човек
    С обикновени думи за обикновени неща постигаш необикновено въздействие.
    Така леко, живо и истинно се редят думите ти... естествено, както дишането... като въздишка...
    Браво ти!
    Поздрав!
  • Приятен стих, личи поетичната сръчност. За съжаление такива творби в сайта има стотици. А щом не казваме нищо ново, щом само се присъединяваме към множеството - има ли смисъл да умножаваме клишето? Оригиналната тема, нетрадиционната гледна точка, уникалното внушение са елементите, които изграждат хубавия стих. Желая бъдещи успехи и интересни теми.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....