Отиваш си,
но в мен остават
ръцете ти, добри и щедри.
И те в съня ми ще даряват
милувки топли, нежен шепот.
Отиваш си,
но в мен остават
горещите ти устни жарки.
И те в съня ми в мен ще палят
на късната любов пожара.
Отиваш си,
но в мен остават
очите ти дълбоки, мои.
Те топлина ще ми даряват,
докато дойдеш ти отново.
Отиваш си,
но в мен остава
сърцето ти, само и тъжно.
Аз няма да го изоставя -
с любов и нежност го обгръщам.
© Роза Василева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
