Отиваш си,
но в мен остават
ръцете ти, добри и щедри.
И те в съня ми ще даряват
милувки топли, нежен шепот.
Отиваш си,
но в мен остават
горещите ти устни жарки.
И те в съня ми в мен ще палят
на късната любов пожара.
Отиваш си,
но в мен остават
очите ти дълбоки, мои.
Те топлина ще ми даряват,
докато дойдеш ти отново.
Отиваш си,
но в мен остава
сърцето ти, само и тъжно.
Аз няма да го изоставя -
с любов и нежност го обгръщам.
© Роза Василева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
