27 sept 2014, 12:33

Не си спомням живота без теб

1.3K 1 2

Не си спомням живота без теб -

каква е луната и слънце как грее

и колко е вкусен къшеят хляб

и птичата песен как чудно се лее.


Света не познавам без теб -

цветята в полето, морето и фара,

северняка по зима - бръснещ, свиреп,

как пари земята във лятна омара.


Не чувствам без тебе какво е любов

и как във захласа краката треперят,

как лудва сърцето и как съм готов

шепа звезди да ти дам на вечеря.


Но зная без тебе какво е тъга,

усмивка изгубил, превърнал се в сянка,

блуждаещ и мрачен - сива мъгла,

плачът на дъжда с печална осанка.


Не си спомням живота без теб -

каква е зората и денят как се смее,

въздъхвам и знам - щом си далеч,

без твоята обич аз не живея!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Трифонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравейте, Красимир!
    Аз съм фен на Вашето творчество!
    Това е поредния стилен и хубав стих
    написан от Вас!
    Поздрави!
  • Има много оригинални попадения в този стих. Поздрави!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...