Не си спомням живота без теб
Не си спомням живота без теб -
каква е луната и слънце как грее
и колко е вкусен къшеят хляб
и птичата песен как чудно се лее.
Света не познавам без теб -
цветята в полето, морето и фара,
северняка по зима - бръснещ, свиреп,
как пари земята във лятна омара.
Не чувствам без тебе какво е любов
и как във захласа краката треперят,
как лудва сърцето и как съм готов
шепа звезди да ти дам на вечеря.
Но зная без тебе какво е тъга,
усмивка изгубил, превърнал се в сянка,
блуждаещ и мрачен - сива мъгла,
плачът на дъжда с печална осанка.
Не си спомням живота без теб -
каква е зората и денят как се смее,
въздъхвам и знам - щом си далеч,
без твоята обич аз не живея!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
