27 сент. 2014 г., 12:33

Не си спомням живота без теб

1.3K 1 2

Не си спомням живота без теб -

каква е луната и слънце как грее

и колко е вкусен къшеят хляб

и птичата песен как чудно се лее.


Света не познавам без теб -

цветята в полето, морето и фара,

северняка по зима - бръснещ, свиреп,

как пари земята във лятна омара.


Не чувствам без тебе какво е любов

и как във захласа краката треперят,

как лудва сърцето и как съм готов

шепа звезди да ти дам на вечеря.


Но зная без тебе какво е тъга,

усмивка изгубил, превърнал се в сянка,

блуждаещ и мрачен - сива мъгла,

плачът на дъжда с печална осанка.


Не си спомням живота без теб -

каква е зората и денят как се смее,

въздъхвам и знам - щом си далеч,

без твоята обич аз не живея!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Трифонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравейте, Красимир!
    Аз съм фен на Вашето творчество!
    Това е поредния стилен и хубав стих
    написан от Вас!
    Поздрави!
  • Има много оригинални попадения в този стих. Поздрави!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....