27.09.2014 г., 12:33

Не си спомням живота без теб

1.3K 1 2

Не си спомням живота без теб -

каква е луната и слънце как грее

и колко е вкусен къшеят хляб

и птичата песен как чудно се лее.


Света не познавам без теб -

цветята в полето, морето и фара,

северняка по зима - бръснещ, свиреп,

как пари земята във лятна омара.


Не чувствам без тебе какво е любов

и как във захласа краката треперят,

как лудва сърцето и как съм готов

шепа звезди да ти дам на вечеря.


Но зная без тебе какво е тъга,

усмивка изгубил, превърнал се в сянка,

блуждаещ и мрачен - сива мъгла,

плачът на дъжда с печална осанка.


Не си спомням живота без теб -

каква е зората и денят как се смее,

въздъхвам и знам - щом си далеч,

без твоята обич аз не живея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Трифонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравейте, Красимир!
    Аз съм фен на Вашето творчество!
    Това е поредния стилен и хубав стих
    написан от Вас!
    Поздрави!
  • Има много оригинални попадения в този стих. Поздрави!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...