Дали понякога прочиташ старите писма?
Дали оставаш будна нощем в мрака?
Аз все съм буден. Ала всъщност... Ала всъщност спя –
дори когато буден съм... И чакам.
Да мине времето, живота... Какво съм днес без теб -
поникнало в шега на боговете
самотно, хилаво дърво посред враждебна степ,
в безсмислена борба със ветровете...
Дали понякога ти липсвам? Сигурно... нали?
Когато тихо се прокрадва здрачът
в прозореца, а вън засвирят първите щурци...
А може би се случва да заплачеш? ...