Не стават вече чудеса!...

16 oct 2021, 18:49

Poesía » Del paisaje

370 2 5

Земята е застлана с листопада,

тревожни птици някъде крещят,

а ветрове студени от засада

нахлуват и с листата се въртят...

Небето е надвиснало – ще падне

внезапно натежало от мъгли,

смрачава се и тъмно е по пладне

и дъжд противен все вали...

Вали́...

... А хората се молят, но не спира

вали си напоително дъжда –

небето със чадърите подпират,

Живота се покрива със ръжда...

И лесно е в дъжда да се изгубиш

залутан из безкрайната мъгла,

а все по-трудно става да се влюбиш...

А страст да пламне?...

Как ли би могла!?...

И тъй ще е в надвисналото Време

оттук натам, което предстои́ –

то всеки ден по нещо ще отнема

и крие в тия есенни мъгли...

* * *

... Опитвам сам във тоя Свят обречен

аз малко оптимизъм да внеса,

за да изгрее Слънцето... Но вече...

...не ставали, разправят, чудеса!...

Есента

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ДИС (Деа)

2021-10-19T00:04:47+03:00

Стават чудеса
Красив стих!
Plevel (Силвия Илиева)

2021-10-18T23:56:46+03:00

Щом в стихотворенията Ви се случват чудеса, значи ги има. Прочетох с удоволствие.
radiola (Рада Димова)

2021-10-17T19:08:05+03:00

Хубаво е тук! Отдавна не бях се спирала при теб, за мое голямо съжаление...
RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

2021-10-16T22:55:14+03:00

Дъжд и доста рано хладно стана, неприсъщо е за нас, инак самата есен е едно чудо. Умира едно за да се роди след няколко месеца отново!
zelenaradost (Милена Френкева)

2021-10-16T22:20:10+03:00

Стават чудеса, ние самите сме Божии чудеса