jollyroger (Коста Качев)
1543 16
16 окт. 2021 г., 18:49

Не стават вече чудеса!... 

  Поэзия » Пейзажная
372 2 5

Не стават вече чудеса!...

 

Земята е застлана с листопада,

тревожни птици някъде крещят,

а ветрове студени от засада

нахлуват и с листата се въртят...

 

Небето е надвиснало – ще падне

внезапно натежало от мъгли,

смрачава се и тъмно е по пладне

и дъжд противен все вали...

                                                Вали́...

 

... А хората се молят, но не спира

вали си напоително дъжда –

небето със чадърите подпират,

Живота се покрива със ръжда...

 

И лесно е в дъжда да се изгубиш

залутан из безкрайната мъгла,

а все по-трудно става да се влюбиш...

А страст да пламне?...

                                     Как ли би могла!?...

 

И тъй ще е в надвисналото Време

оттук натам, което предстои́ –

то всеки ден по нещо ще отнема

и крие в тия есенни мъгли...

 

          *       *      *

... Опитвам сам във тоя Свят обречен

аз малко оптимизъм да внеса,

за да изгрее Слънцето... Но вече...

...не ставали, разправят, чудеса!...

 

Есента

© Коста Качев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стават чудеса
    Красив стих!
  • Щом в стихотворенията Ви се случват чудеса, значи ги има. Прочетох с удоволствие.
  • Хубаво е тук! Отдавна не бях се спирала при теб, за мое голямо съжаление...
  • Дъжд и доста рано хладно стана, неприсъщо е за нас, инак самата есен е едно чудо. Умира едно за да се роди след няколко месеца отново!
  • Стават чудеса, ние самите сме Божии чудеса
Предложения
: ??:??