Не стават вече чудеса!...

16.10.2021 г., 18:49 ч.

Поезия » Пейзажна

371 2 5

Земята е застлана с листопада,

тревожни птици някъде крещят,

а ветрове студени от засада

нахлуват и с листата се въртят...

Небето е надвиснало – ще падне

внезапно натежало от мъгли,

смрачава се и тъмно е по пладне

и дъжд противен все вали...

Вали́...

... А хората се молят, но не спира

вали си напоително дъжда –

небето със чадърите подпират,

Живота се покрива със ръжда...

И лесно е в дъжда да се изгубиш

залутан из безкрайната мъгла,

а все по-трудно става да се влюбиш...

А страст да пламне?...

Как ли би могла!?...

И тъй ще е в надвисналото Време

оттук натам, което предстои́ –

то всеки ден по нещо ще отнема

и крие в тия есенни мъгли...

* * *

... Опитвам сам във тоя Свят обречен

аз малко оптимизъм да внеса,

за да изгрее Слънцето... Но вече...

...не ставали, разправят, чудеса!...

Есента

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ДИС (Деа)

2021-10-19T00:04:47+03:00

Стават чудеса
Красив стих!
Plevel (Силвия Илиева)

2021-10-18T23:56:46+03:00

Щом в стихотворенията Ви се случват чудеса, значи ги има. Прочетох с удоволствие.
radiola (Рада Димова)

2021-10-17T19:08:05+03:00

Хубаво е тук! Отдавна не бях се спирала при теб, за мое голямо съжаление...
RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

2021-10-16T22:55:14+03:00

Дъжд и доста рано хладно стана, неприсъщо е за нас, инак самата есен е едно чудо. Умира едно за да се роди след няколко месеца отново!
zelenaradost (Милена Френкева)

2021-10-16T22:20:10+03:00

Стават чудеса, ние самите сме Божии чудеса