Не стават вече чудеса!...
Не стават вече чудеса!...
Земята е застлана с листопада,
тревожни птици някъде крещят,
а ветрове студени от засада
нахлуват и с листата се въртят...
Небето е надвиснало – ще падне
внезапно натежало от мъгли,
смрачава се и тъмно е по пладне
и дъжд противен все вали...
Вали́...
... А хората се молят, но не спира
вали си напоително дъжда –
небето със чадърите подпират,
Живота се покрива със ръжда...
И лесно е в дъжда да се изгубиш
залутан из безкрайната мъгла,
а все по-трудно става да се влюбиш...
А страст да пламне?...
Как ли би могла!?...
И тъй ще е в надвисналото Време
оттук натам, което предстои́ –
то всеки ден по нещо ще отнема
и крие в тия есенни мъгли...
* * *
... Опитвам сам във тоя Свят обречен
аз малко оптимизъм да внеса,
за да изгрее Слънцето... Но вече...
...не ставали, разправят, чудеса!...
Есента
© Коста Качев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Щом в стихотворенията Ви се случват чудеса, значи ги има. Прочетох с удоволствие.
-
Хубаво е тук! Отдавна не бях се спирала при теб, за мое голямо съжаление...
-
Дъжд и доста рано хладно стана, неприсъщо е за нас, инак самата есен е едно чудо. Умира едно за да се роди след няколко месеца отново!
-
Стават чудеса, ние самите сме Божии чудеса
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Красив стих!