5 jul 2024, 18:36

Не стреляйте по облаците! 

  Poesía
166 4 5

Създадох те от въздух и вода.

Прекрасен облак сред звездите.

Тъй нежна в лунна светлина

една любов и образ на мечтите.

 

Очаквах нощите да бъда с теб.

Забравил сивия поток на дните,

където бързо тленният вертеп

зазидал бе простора за душите.

 

... Летим в безкрайното небе.

Воал с уханието на треви.

Усмивка на щастливото лице.

Ефирен вятър в сребърни лъчи.

 

Далечен пукот, после светлина.

Изгарящи ракети се разпръскват.

Безлики маски правят си заря.

Празнуват... като облаци убиват.

 

Настана после тишина...

и заваля небесният дъждец.

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е!
  • Съжалявам, че в стихчето съм объркал много неща, но го писах набързо в една от малкото почивки. Предлагам ви коригиран вариант на предпоследния стих

    Далечен пукот, после светлина.
    Изгарящи ракети се разпръскват.
    Безлики маски правят си заря,
    празнувайки те облаци убиват.

    Благодаря ви, че прочетохте и коментирахте.
  • Много ми хареса. Препоръчвам
  • Красиво!
  • Много хубаво!
Propuestas
: ??:??