5 июл. 2024 г., 18:36

Не стреляйте по облаците!

570 4 5

Създадох те от въздух и вода.

Прекрасен облак сред звездите.

Тъй нежна в лунна светлина

една любов и образ на мечтите.

 

Очаквах нощите да бъда с теб.

Забравил сивия поток на дните,

където бързо тленният вертеп

зазидал бе простора за душите.

 

... Летим в безкрайното небе.

Воал с уханието на треви.

Усмивка на щастливото лице.

Ефирен вятър в сребърни лъчи.

 

Далечен пукот, после светлина.

Изгарящи ракети се разпръскват.

Безлики маски правят си заря.

Празнуват... като облаци убиват.

 

Настана после тишина...

и заваля небесният дъждец.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гедеон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е!
  • Съжалявам, че в стихчето съм объркал много неща, но го писах набързо в една от малкото почивки. Предлагам ви коригиран вариант на предпоследния стих

    Далечен пукот, после светлина.
    Изгарящи ракети се разпръскват.
    Безлики маски правят си заря,
    празнувайки те облаци убиват.

    Благодаря ви, че прочетохте и коментирахте.
  • Много ми хареса. Препоръчвам
  • Красиво!
  • Много хубаво!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...