Jul 5, 2024, 6:36 PM

Не стреляйте по облаците!

  Poetry
571 4 5

Създадох те от въздух и вода.

Прекрасен облак сред звездите.

Тъй нежна в лунна светлина

една любов и образ на мечтите.

 

Очаквах нощите да бъда с теб.

Забравил сивия поток на дните,

където бързо тленният вертеп

зазидал бе простора за душите.

 

... Летим в безкрайното небе.

Воал с уханието на треви.

Усмивка на щастливото лице.

Ефирен вятър в сребърни лъчи.

 

Далечен пукот, после светлина.

Изгарящи ракети се разпръскват.

Безлики маски правят си заря.

Празнуват... като облаци убиват.

 

Настана после тишина...

и заваля небесният дъждец.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гедеон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е!
  • Съжалявам, че в стихчето съм объркал много неща, но го писах набързо в една от малкото почивки. Предлагам ви коригиран вариант на предпоследния стих

    Далечен пукот, после светлина.
    Изгарящи ракети се разпръскват.
    Безлики маски правят си заря,
    празнувайки те облаци убиват.

    Благодаря ви, че прочетохте и коментирахте.
  • Много ми хареса. Препоръчвам
  • Красиво!
  • Много хубаво!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...