5.07.2024 г., 18:36

Не стреляйте по облаците!

566 4 5

Създадох те от въздух и вода.

Прекрасен облак сред звездите.

Тъй нежна в лунна светлина

една любов и образ на мечтите.

 

Очаквах нощите да бъда с теб.

Забравил сивия поток на дните,

където бързо тленният вертеп

зазидал бе простора за душите.

 

... Летим в безкрайното небе.

Воал с уханието на треви.

Усмивка на щастливото лице.

Ефирен вятър в сребърни лъчи.

 

Далечен пукот, после светлина.

Изгарящи ракети се разпръскват.

Безлики маски правят си заря.

Празнуват... като облаци убиват.

 

Настана после тишина...

и заваля небесният дъждец.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е!
  • Съжалявам, че в стихчето съм объркал много неща, но го писах набързо в една от малкото почивки. Предлагам ви коригиран вариант на предпоследния стих

    Далечен пукот, после светлина.
    Изгарящи ракети се разпръскват.
    Безлики маски правят си заря,
    празнувайки те облаци убиват.

    Благодаря ви, че прочетохте и коментирахте.
  • Много ми хареса. Препоръчвам
  • Красиво!
  • Много хубаво!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...