4 ene 2014, 11:12

Не съжалявам

  Poesía » Civil
2.9K 2 22

НЕ СЪЖАЛЯВАМ

Не съжалявам за отминалото време,
макар че сипе във косите ми снега.
Не може младостта ми то да вземе -
минавал съм под слънчева дъга.

 

А преживях разтърсващи любови
със вярата, че Тази е до край.
Не бяха. Но не трупаха отрови,
а всяка бе един различен рай.

 

Надежди имах, блянове, копнежи,
изчезващи в простора като дим,
но други в мен се раждаха, понеже
духът човешки е непобедим.

 

Разделях се с приятели и хора,
дарил им щедро свойта топлина -
и болка имаше в душата ми и горест,
но те не се превърнаха в злина.

 

Не взех навярно всичко от живота…
Кажете кой достатъчно е взел.
Желанията просто нямат квота,
но всеки с право има своя цел!

 

Аз стигнах там, където ме отведе
избраният от мене труден път.
Не съжалявам за отминалото време!
Изкачвам се. Пред мене е върхът.


25. 12. 2013 г.
Русе

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Comentarios

Comentarios

  • Когато чувствата взаимно се привличат:
    няма омраза. Другото е обичане.
    Сбогом, Поете!
  • Поклон пред паметта ти, Румка! Не сме те забравили!
  • Всичко много точно и простичко си го казал. Наистина, върхът винаги трябва да е пред нас и не е важно кога ще умрем, важно е да умрем живи. Поздрави!
  • Е, добре е, че редакторът ни напомни за един друг редактор (от първите тук), поет и човек, който е на по-добро място оттук вече. Един великолепен поет и човек! Много стойностна поезия!
  • Правилно и прекрасно!
    Когато човек е живял достойно и не е градил само въздушни кули след себе си, то няма за какво да съжалява и заслужава уважение - имаш го от мен!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...