4 янв. 2014 г., 11:12

Не съжалявам

2.9K 2 22

НЕ СЪЖАЛЯВАМ

Не съжалявам за отминалото време,
макар че сипе във косите ми снега.
Не може младостта ми то да вземе -
минавал съм под слънчева дъга.

 

А преживях разтърсващи любови
със вярата, че Тази е до край.
Не бяха. Но не трупаха отрови,
а всяка бе един различен рай.

 

Надежди имах, блянове, копнежи,
изчезващи в простора като дим,
но други в мен се раждаха, понеже
духът човешки е непобедим.

 

Разделях се с приятели и хора,
дарил им щедро свойта топлина -
и болка имаше в душата ми и горест,
но те не се превърнаха в злина.

 

Не взех навярно всичко от живота…
Кажете кой достатъчно е взел.
Желанията просто нямат квота,
но всеки с право има своя цел!

 

Аз стигнах там, където ме отведе
избраният от мене труден път.
Не съжалявам за отминалото време!
Изкачвам се. Пред мене е върхът.


25. 12. 2013 г.
Русе

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

  • Когато чувствата взаимно се привличат:
    няма омраза. Другото е обичане.
    Сбогом, Поете!
  • Поклон пред паметта ти, Румка! Не сме те забравили!
  • Всичко много точно и простичко си го казал. Наистина, върхът винаги трябва да е пред нас и не е важно кога ще умрем, важно е да умрем живи. Поздрави!
  • Е, добре е, че редакторът ни напомни за един друг редактор (от първите тук), поет и човек, който е на по-добро място оттук вече. Един великолепен поет и човек! Много стойностна поезия!
  • Правилно и прекрасно!
    Когато човек е живял достойно и не е градил само въздушни кули след себе си, то няма за какво да съжалява и заслужава уважение - имаш го от мен!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...