4.01.2014 г., 11:12

Не съжалявам

2.9K 2 22

НЕ СЪЖАЛЯВАМ

Не съжалявам за отминалото време,
макар че сипе във косите ми снега.
Не може младостта ми то да вземе -
минавал съм под слънчева дъга.

 

А преживях разтърсващи любови
със вярата, че Тази е до край.
Не бяха. Но не трупаха отрови,
а всяка бе един различен рай.

 

Надежди имах, блянове, копнежи,
изчезващи в простора като дим,
но други в мен се раждаха, понеже
духът човешки е непобедим.

 

Разделях се с приятели и хора,
дарил им щедро свойта топлина -
и болка имаше в душата ми и горест,
но те не се превърнаха в злина.

 

Не взех навярно всичко от живота…
Кажете кой достатъчно е взел.
Желанията просто нямат квота,
но всеки с право има своя цел!

 

Аз стигнах там, където ме отведе
избраният от мене труден път.
Не съжалявам за отминалото време!
Изкачвам се. Пред мене е върхът.


25. 12. 2013 г.
Русе

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

  • Когато чувствата взаимно се привличат:
    няма омраза. Другото е обичане.
    Сбогом, Поете!
  • Поклон пред паметта ти, Румка! Не сме те забравили!
  • Всичко много точно и простичко си го казал. Наистина, върхът винаги трябва да е пред нас и не е важно кога ще умрем, важно е да умрем живи. Поздрави!
  • Е, добре е, че редакторът ни напомни за един друг редактор (от първите тук), поет и човек, който е на по-добро място оттук вече. Един великолепен поет и човек! Много стойностна поезия!
  • Правилно и прекрасно!
    Когато човек е живял достойно и не е градил само въздушни кули след себе си, то няма за какво да съжалява и заслужава уважение - имаш го от мен!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...