22 abr 2010, 14:51

"Не съм аз"

1.2K 0 15

Нарочи ме

за вещица зъбата –

разбрах –

метлата яхнала си ти...

Във Ада рееш се,

крилата,

но вярваш,

че си на Олимп.

Не се залъгвай,

че по чудо оживяла си –

във своя свят,

по вещерски ръбат.

Ти най-грижливо

примките крояла си

на свещи

в призрачната злат.

„Не съм аз” –

рече и отсече.

С финес навлече

маската ангелогласна.

Най- възхитени

погледи привлече:

замърка песен

сладостно-прекрасна.

И принизи сама

душата си зловеща

с коварно отмъщение –

по мрак.

А аз ще скътам

гневната надежда,

че ще изтлееш

в своя собствен Ад!

 

 

 

 

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!

Стихото е писано отдавна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...