"Не съм аз"
Нарочи ме
за вещица зъбата –
разбрах –
метлата яхнала си ти...
Във Ада рееш се,
крилата,
но вярваш,
че си на Олимп.
Не се залъгвай,
че по чудо оживяла си –
във своя свят,
по вещерски ръбат.
Ти най-грижливо
примките крояла си
на свещи
в призрачната злат.
„Не съм аз” –
рече и отсече.
С финес навлече
маската ангелогласна.
Най- възхитени
погледи привлече:
замърка песен
сладостно-прекрасна.
И принизи сама
душата си зловеща
с коварно отмъщение –
по мрак.
А аз ще скътам
гневната надежда,
че ще изтлееш
в своя собствен Ад!
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
Стихото е писано отдавна.
© Плами All rights reserved.
