argonyk (Димитър Никифоров) argonyk (Димитър Никифоров)
93 380
9 feb 2017, 20:54

Не съм един от вас

  Poesía
1.1K 1 11

Сам дойдох от равните полета –

не от върховете на Парнас.

Вие припознахте в мен поета,

без да съм един от вас.

 

Помня как в усмивка тънкозъба

крихте градския си вълчи бяс.

Всички рани времето поръби,

без да съм един от вас.

 

Моят вид селяшки ви уплаши –

сякаш призрак бях с противогаз.

Пих от пълните кристални чаши,

без да съм един от вас.

 

Псувахте наум, че пиша сносно,

псувахте, че псувам с пълен глас,

старият каскет си доизносвам,

без да съм един от вас.

 

Нека на бесилото словесно

висна в този февруарски мраз...

Всъщност няма да е никак лесно –

аз не съм един от вас!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0