Не съм един от вас
Сам дойдох от равните полета –
не от върховете на Парнас.
Вие припознахте в мен поета,
без да съм един от вас.
Помня как в усмивка тънкозъба
крихте градския си вълчи бяс.
Всички рани времето поръби,
без да съм един от вас.
Моят вид селяшки ви уплаши –
сякаш призрак бях с противогаз.
Пих от пълните кристални чаши,
без да съм един от вас.
Псувахте наум, че пиша сносно,
псувахте, че псувам с пълен глас,
старият каскет си доизносвам,
без да съм един от вас.
Нека на бесилото словесно
висна в този февруарски мраз...
Всъщност няма да е никак лесно –
аз не съм един от вас!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены
Аз пък си ви обичам и двамцата- с влакчета и без...
