argonyk (Димитър Никифоров) argonyk (Димитър Никифоров)
93 379
Feb 9, 2017, 8:54 PM

Не съм един от вас

  Poetry
1.1K 1 11

Сам дойдох от равните полета –

не от върховете на Парнас.

Вие припознахте в мен поета,

без да съм един от вас.

 

Помня как в усмивка тънкозъба

крихте градския си вълчи бяс.

Всички рани времето поръби,

без да съм един от вас.

 

Моят вид селяшки ви уплаши –

сякаш призрак бях с противогаз.

Пих от пълните кристални чаши,

без да съм един от вас.

 

Псувахте наум, че пиша сносно,

псувахте, че псувам с пълен глас,

старият каскет си доизносвам,

без да съм един от вас.

 

Нека на бесилото словесно

висна в този февруарски мраз...

Всъщност няма да е никак лесно –

аз не съм един от вас!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0