Feb 9, 2017, 8:54 PM

Не съм един от вас

  Poetry
1.1K 1 11

Сам дойдох от равните полета –

не от върховете на Парнас.

Вие припознахте в мен поета,

без да съм един от вас.

 

Помня как в усмивка тънкозъба

крихте градския си вълчи бяс.

Всички рани времето поръби,

без да съм един от вас.

 

Моят вид селяшки ви уплаши –

сякаш призрак бях с противогаз.

Пих от пълните кристални чаши,

без да съм един от вас.

 

Псувахте наум, че пиша сносно,

псувахте, че псувам с пълен глас,

старият каскет си доизносвам,

без да съм един от вас.

 

Нека на бесилото словесно

висна в този февруарски мраз...

Всъщност няма да е никак лесно –

аз не съм един от вас!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...