9.02.2017 г., 20:54 ч.

Не съм един от вас 

  Поезия
862 1 11

Сам дойдох от равните полета –

не от върховете на Парнас.

Вие припознахте в мен поета,

без да съм един от вас.

 

Помня как в усмивка тънкозъба

крихте градския си вълчи бяс.

Всички рани времето поръби,

без да съм един от вас.

 

Моят вид селяшки ви уплаши –

сякаш призрак бях с противогаз.

Пих от пълните кристални чаши,

без да съм един от вас.

 

Псувахте наум, че пиша сносно,

псувахте, че псувам с пълен глас,

старият каскет си доизносвам,

без да съм един от вас.

 

Нека на бесилото словесно

висна в този февруарски мраз...

Всъщност няма да е никак лесно –

аз не съм един от вас!

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??