Не съм един от вас
Сам дойдох от равните полета –
не от върховете на Парнас.
Вие припознахте в мен поета,
без да съм един от вас.
Помня как в усмивка тънкозъба
крихте градския си вълчи бяс.
Всички рани времето поръби,
без да съм един от вас.
Моят вид селяшки ви уплаши –
сякаш призрак бях с противогаз.
Пих от пълните кристални чаши,
без да съм един от вас.
Псувахте наум, че пиша сносно,
псувахте, че псувам с пълен глас,
старият каскет си доизносвам,
без да съм един от вас.
Нека на бесилото словесно
висна в този февруарски мраз...
Всъщност няма да е никак лесно –
аз не съм един от вас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
Аз пък си ви обичам и двамцата- с влакчета и без...
