28 feb 2018, 8:06

Не съм жива!

711 3 5

 

Ако понякога поглеждам странно
смеха, залял сълзите ми,
пищя неразбираемо насън
или пък ходя сомнамбулесто
без страх и грях, и мисъл,
не съм забравила света.
Получа ли урок за
лошите си мисли,
просто ще го кажа:
не съм...
видиш ли в мен смисъл,
моля те, побягвай не
на косъм...
Някоя нишка може
да те хване
в ритъм
и смях. 

Не за интересно

банално и безсмислено

просто... „обичам“.

Думичка може

да ме спаси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря! Поздрави!
  • Йона,не бях чел изповед след сомнабулесто ходене но ми хареса.
    Поздрав!
  • Дано си спасена!
  • Усетих импулса на емоцията. Понякога и за по-сиви думички се хваща човек, но "обичам те" за мен тежи повече не казано, а почувствано. Поздравления за стиха!
  • Не случайно "Сезам, отвори се" е отваряло входа на пещерата от приказката. В думите има огромна сила. Те могат да бъдат и мантри. Особено думата: "обичам". Много оригинално стихотворение.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...