28 февр. 2018 г., 08:06

Не съм жива!

713 3 5

 

Ако понякога поглеждам странно
смеха, залял сълзите ми,
пищя неразбираемо насън
или пък ходя сомнамбулесто
без страх и грях, и мисъл,
не съм забравила света.
Получа ли урок за
лошите си мисли,
просто ще го кажа:
не съм...
видиш ли в мен смисъл,
моля те, побягвай не
на косъм...
Някоя нишка може
да те хване
в ритъм
и смях. 

Не за интересно

банално и безсмислено

просто... „обичам“.

Думичка може

да ме спаси.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря! Поздрави!
  • Йона,не бях чел изповед след сомнабулесто ходене но ми хареса.
    Поздрав!
  • Дано си спасена!
  • Усетих импулса на емоцията. Понякога и за по-сиви думички се хваща човек, но "обичам те" за мен тежи повече не казано, а почувствано. Поздравления за стиха!
  • Не случайно "Сезам, отвори се" е отваряло входа на пещерата от приказката. В думите има огромна сила. Те могат да бъдат и мантри. Особено думата: "обичам". Много оригинално стихотворение.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....