Feb 28, 2018, 8:06 AM

Не съм жива! 

  Poetry » Free verse, Other
518 3 5

 

Ако понякога поглеждам странно
смеха, залял сълзите ми,
пищя неразбираемо насън
или пък ходя сомнамбулесто
без страх и грях, и мисъл,
не съм забравила света.
Получа ли урок за
лошите си мисли,
просто ще го кажа:
не съм...
видиш ли в мен смисъл,
моля те, побягвай не
на косъм...
Някоя нишка може
да те хване
в ритъм
и смях. 

Не за интересно

банално и безсмислено

просто... „обичам“.

Думичка може

да ме спаси.

© Йоана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря! Поздрави!
  • Йона,не бях чел изповед след сомнабулесто ходене но ми хареса.
    Поздрав!
  • Дано си спасена!
  • Усетих импулса на емоцията. Понякога и за по-сиви думички се хваща човек, но "обичам те" за мен тежи повече не казано, а почувствано. Поздравления за стиха!
  • Не случайно "Сезам, отвори се" е отваряло входа на пещерата от приказката. В думите има огромна сила. Те могат да бъдат и мантри. Особено думата: "обичам". Много оригинално стихотворение.
Random works
: ??:??