Не съм жива!

28.02.2018 г., 8:06 ч.

Поезия » Свободен стих, Друга

453 3 5

Ако понякога поглеждам странно
смеха, залял сълзите ми,
пищя неразбираемо насън
или пък ходя сомнамбулесто
без страх и грях, и мисъл,
не съм забравила света.
Получа ли урок за
лошите си мисли,
просто ще го кажа:
не съм...
видиш ли в мен смисъл,
моля те, побягвай не
на косъм...
Някоя нишка може
да те хване
в ритъм
и смях.

Не за интересно

банално и безсмислено

просто... „обичам“.

Думичка може

да ме спаси.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

limeruna (Йоана)

2018-04-13T19:23:02+03:00

Благодаря! Поздрави!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2018-03-26T21:43:47+03:00

Йона,не бях чел изповед след сомнабулесто ходене но ми хареса.
Поздрав!
BeBeLove (Биби)

2018-03-13T14:33:49+02:00

Дано си спасена!
Plevel (Силвия Илиева)

2018-02-28T22:52:26+02:00

Усетих импулса на емоцията. Понякога и за по-сиви думички се хваща човек, но "обичам те" за мен тежи повече не казано, а почувствано. Поздравления за стиха!
vega666 (Младен Мисана)

2018-02-28T10:56:40+02:00

Не случайно "Сезам, отвори се" е отваряло входа на пещерата от приказката. В думите има огромна сила. Те могат да бъдат и мантри. Особено думата: "обичам". Много оригинално стихотворение.