limeruna (Йоана)
565 3355
28.02.2018 г., 8:06 ч.

Не съм жива! 

  Поезия » Свободен стих, Друга
514 3 5

 

Ако понякога поглеждам странно
смеха, залял сълзите ми,
пищя неразбираемо насън
или пък ходя сомнамбулесто
без страх и грях, и мисъл,
не съм забравила света.
Получа ли урок за
лошите си мисли,
просто ще го кажа:
не съм...
видиш ли в мен смисъл,
моля те, побягвай не
на косъм...
Някоя нишка може
да те хване
в ритъм
и смях. 

Не за интересно

банално и безсмислено

просто... „обичам“.

Думичка може

да ме спаси.

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! Поздрави!
  • Йона,не бях чел изповед след сомнабулесто ходене но ми хареса.
    Поздрав!
  • Дано си спасена!
  • Усетих импулса на емоцията. Понякога и за по-сиви думички се хваща човек, но "обичам те" за мен тежи повече не казано, а почувствано. Поздравления за стиха!
  • Не случайно "Сезам, отвори се" е отваряло входа на пещерата от приказката. В думите има огромна сила. Те могат да бъдат и мантри. Особено думата: "обичам". Много оригинално стихотворение.
Предложения
: ??:??