1 oct 2019, 7:39

Не съм поет

2K 2 4

Признавам просто аз: Не съм поет.

" Писач " или  " Драскач " е по - добре,

че думите събирайки в куплет

потъват тихо в сивото море.

 

Какво ли има тук да се разбира

от изрази заключени във строфа

щом в тях една любов сега не спира

да търси истината... Катастрофа.

 

Провалям се със чувствата открити.

Душата ми оголена студува.

В сърцето ми стрели от лед са впити

и по - наивно обичта жадува.

 

Повтарям пак и пак: Не съм поет...

Но с муза да живея съм проклет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Ирина!
  • Страхувам се, че може да не съм била разбрана правилно за това ще напиша коментара си по друг начин. В този стих има повече душа от някои други, които са написани като по учебник. За мен не е важно как е построен той, а какво иска да каже и чувства. Усмихнат ден на всички!
  • Аз намирам това излияние по-поетично от доста назовали себе си "поезия" произведения. Чудесна постройка и въздействащи теза-антитеза във финалното двустишие. Стихът е ритмичен, прекрасен пример за шекспиров сонет и абсолютно не съм съгласна с изказаното мнение, че няма душа. Напротив, доста е емоционален и въздействащ.
    Поздравявам те и продължавай така да "драскаш"!
  • Има много правилно построени стихове, като по учебник, но в тях няма душа. Не случайна е приказката - поет по душа. Дерзай, поете! Усмихнат ден!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...