31 dic 2007, 15:50

Не съм твойта спирка 

  Poesía
1336 0 5

Хиляди мисли се блъскат в главата ми

и всичките за теб.

Не е възможно тишината да живее в мен,

когато болката притиска обичта ми.

Запитвам се защо, съдба,

и чувам гласа на пустинята.

Остава ми както винаги времето,

но докато чакам тишината,

 в сърцето какво ще е?

Примирение...

или ще раздирам  и обвинявам същността си.

 

© Дони Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??