Dec 31, 2007, 3:50 PM

Не съм твойта спирка 

  Poetry
1215 0 5

Хиляди мисли се блъскат в главата ми

и всичките за теб.

Не е възможно тишината да живее в мен,

когато болката притиска обичта ми.

Запитвам се защо, съдба,

и чувам гласа на пустинята.

Остава ми както винаги времето,

но докато чакам тишината,

 в сърцето какво ще е?

Примирение...

или ще раздирам  и обвинявам същността си.

 

© Дони All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??