Не съм твойта спирка

31.12.2007 г., 15:50 ч.

Поезия

1428 0 5

Хиляди мисли се блъскат в главата ми
и всичките за теб.
Не е възможно тишината да живее в мен,
когато болката притиска обичта ми.
Запитвам се защо, съдба,
и чувам гласа на пустинята.
Остава ми както винаги времето,
но докато чакам тишината,
в сърцето какво ще е?
Примирение...
или ще раздирам и обвинявам същността си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Не съм твойта спирка

Искате да прочетете повече?

Предложения