Хиляди мисли се блъскат в главата ми
и всичките за теб.
Не е възможно тишината да живее в мен,
когато болката притиска обичта ми.
Запитвам се защо, съдба,
и чувам гласа на пустинята.
Остава ми както винаги времето,
но докато чакам тишината,
в сърцето какво ще е?
Примирение...
или ще раздирам и обвинявам същността си.
© Дони Всички права запазени
(благодаря за коментара)