31 дек. 2007 г., 15:50

Не съм твойта спирка 

  Поэзия
1317 0 5

Хиляди мисли се блъскат в главата ми

и всичките за теб.

Не е възможно тишината да живее в мен,

когато болката притиска обичта ми.

Запитвам се защо, съдба,

и чувам гласа на пустинята.

Остава ми както винаги времето,

но докато чакам тишината,

 в сърцето какво ще е?

Примирение...

или ще раздирам  и обвинявам същността си.

 

© Дони Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??