5 jun 2010, 10:54

Не те приемам 

  Poesía » De amor
1918 0 15

                                   "В тълпата лесно е да ме изгубиш..."

 

                  Изгуби ме в тълпата... Не опита

                  дори за миг да вникнеш в същността ми.

                  Обикнах те. Сама поех си риска

                  да ме превърнеш във кълбо от рани.

 

                  Не вярвах на препатилите хора.

                  Те сочеха те с пръст, за да внимавам.

                  Готова със разумните да споря,

                  аз крехката си обич защитавах.

 

                  Повярвала в един измамен рицар,

                  защо от коня слязъл си, не питах –

                  дори когато стреляше по птици...

                  дори когато лъжеше открито...

 

                 А Росинант отдавна бе напуснал...

                 И той от мен по-умен се оказа.

                 Погребвам недоносените чувства...

 

                 Боли те.

                                  ... Не успя да ме опазиш.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Невероятна си , Бианка!
    Поезията ти е истинско удоволствие!
  • Болезнено...
  • И тук открих хубавата ти поезия, Бианка! Радвам се, че има още едно интелектуално поле, което ни събира! Така исках да се видим във Велинград!
  • Да... толкова познато. Поздрав!
  • ... неопазима е... сама се втурва... болка е нейното име...
    ... само понякога е Любов - когато света прекатурва...
  • Докосна ме!!!
    Бианка*
  • Днес с теб сме на една вълна...
    Хубаво, Бианка, колкото и да боли този стих!
    Поздрави!
  • Много ми харесва!
    За любов трябват двама.
  • "А Росинант отдавна бе напуснал...

    И той от мен по-умен се оказа."

    А рицарят без кон е всъщност скитник.
    Нещастник, с който вятърът играе.
    Днес е по този път, а утре в път за никъде.
    А Дулцинеите накрая го забравят...

    Ръкопляскам!Страхотна си!

  • .....
    !!!
  • Възхищавам се на стиховете ти, които излъчват толкова сила, и са спотаили вулкан от чувствена нежност! Поздравления, Бианка!
  • Обичам да те чета, Бианка! Но защо са толкова тъжни почти всичките ти стихове?
  • Поздравления, Бианка!
  • Не бях те посещавала до сега, но мисля, че от днес все по-често ще бъда на твоята страничка. Стиховете ти казват това, което бих искала да кажа и аз. Въздействат ми! Благодаря!
  • "Изгуби ме в тълпата... Не опита
    дори за миг да вникнеш в същността ми."

    Изразено е всичко, в най-кратката форма и по най-въздействащия начин.
    Поздравления!

Propuestas
: ??:??