Не те приемам
"В тълпата лесно е да ме изгубиш..."
Изгуби ме в тълпата... Не опита
дори за миг да вникнеш в същността ми.
Обикнах те. Сама поех си риска
да ме превърнеш във кълбо от рани.
Не вярвах на препатилите хора.
Те сочеха те с пръст, за да внимавам.
Готова със разумните да споря,
аз крехката си обич защитавах.
Повярвала в един измамен рицар,
защо от коня слязъл си, не питах –
дори когато стреляше по птици...
дори когато лъжеше открито...
А Росинант отдавна бе напуснал...
И той от мен по-умен се оказа.
Погребвам недоносените чувства...
Боли те.
... Не успя да ме опазиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
