"В тълпата лесно е да ме изгубиш..."
Изгуби ме в тълпата... Не опита
дори за миг да вникнеш в същността ми.
Обикнах те. Сама поех си риска
да ме превърнеш във кълбо от рани.
Не вярвах на препатилите хора.
Те сочеха те с пръст, за да внимавам.
Готова със разумните да споря,
аз крехката си обич защитавах.
Повярвала в един измамен рицар,
защо от коня слязъл си, не питах –
дори когато стреляше по птици...
дори когато лъжеше открито...
А Росинант отдавна бе напуснал...
И той от мен по-умен се оказа.
Погребвам недоносените чувства...
Боли те.
... Не успя да ме опазиш.
© Бианка Габровска Все права защищены
Поезията ти е истинско удоволствие!