Ще те кача, Живот, на автостоп.
Ще те закарам там, където искаш.
А ти въпроси не задавай!
От отговорите ужасно ме боли.
И нека си летим по пътя
начертан, определен.
Във друг всели се и…
не мисли за мен, а обещавай,
давай, зареждай всеки ден!
И ако пак се умориш…
помахай ми с досадата човешка.
Ще спра. Ще те кача. И пак на път!
................................................
Не се разбрахме с теб, Живот,
но май се заобичахме?
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados
помахай ми с досадата човешка.
Ще спра. Ще те кача. И пак на път!"
Ееееех...!