22 нояб. 2010 г., 15:21

Не те разбрах, но те обичам

1.5K 0 20

Ще те кача, Живот, на автостоп.

Ще те закарам там, където искаш.

А ти въпроси не задавай!

От отговорите ужасно ме боли.

И нека си летим по пътя

начертан, определен.

Във друг всели се и…

не мисли за мен, а обещавай,

давай, зареждай всеки ден!

И ако пак се умориш…

помахай ми с досадата човешка.

Ще спра. Ще те кача. И пак на път!

................................................

Не се разбрахме с теб, Живот,

но май се заобичахме?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "И ако пак се умориш…

    помахай ми с досадата човешка.

    Ще спра. Ще те кача. И пак на път!"

    Ееееех...!
  • Обичай го! Той ти принадлежи! Поздрави!
  • Невероятен стих - влюбен в Живота!
    Комплименти, Марианка...
  • Най- важното според мен е да обичаш живота,и своя живот,такъв какъвто е!Много стойностен и красив стих!Поздравления и от мен!
  • Е, щом му посвещаваш стихове, значи наистина се обичате с негово величество Живота. А стихотворението много ми хареса. Поздрав , Марианче!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...