29 mar 2012, 23:26

Не те сравнявам с нищо

  Poesía
1.4K 1 5

Не те сравнявам с нищо. Ти нямаш аналогия.
Ти си опорната точка на моята малка вселена.
Ти ми даваш свободата, която при строгия
режим на приетото в света е забранена.


Ти ме научи на полет, не на пърхане в калното.
Извиси ме над слоеве мъртва земя и стърнища.
Ти пося в мен чувството – най-сакралното –
да обичам и след като не е останало нищо.


Остани с мен още дълго. И учи ме на щастие.
Вече знам, че в живота ни има незаменими
хора, без които светът ни разбит е на части.
А след тях всеки миг ни боли със години.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...