Mar 29, 2012, 11:26 PM

Не те сравнявам с нищо

  Poetry
1.4K 1 5

Не те сравнявам с нищо. Ти нямаш аналогия.
Ти си опорната точка на моята малка вселена.
Ти ми даваш свободата, която при строгия
режим на приетото в света е забранена.


Ти ме научи на полет, не на пърхане в калното.
Извиси ме над слоеве мъртва земя и стърнища.
Ти пося в мен чувството – най-сакралното –
да обичам и след като не е останало нищо.


Остани с мен още дълго. И учи ме на щастие.
Вече знам, че в живота ни има незаменими
хора, без които светът ни разбит е на части.
А след тях всеки миг ни боли със години.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....