Не те сравнявам с нищо. Ти нямаш аналогия.
Ти си опорната точка на моята малка вселена.
Ти ми даваш свободата, която при строгия
режим на приетото в света е забранена.
Ти ме научи на полет, не на пърхане в калното.
Извиси ме над слоеве мъртва земя и стърнища.
Ти пося в мен чувството – най-сакралното –
да обичам и след като не е останало нищо.
Остани с мен още дълго. И учи ме на щастие.
Вече знам, че в живота ни има незаменими
хора, без които светът ни разбит е на части.
А след тях всеки миг ни боли със години.