29.03.2012 г., 23:26

Не те сравнявам с нищо

1.4K 1 5

Не те сравнявам с нищо. Ти нямаш аналогия.
Ти си опорната точка на моята малка вселена.
Ти ми даваш свободата, която при строгия
режим на приетото в света е забранена.


Ти ме научи на полет, не на пърхане в калното.
Извиси ме над слоеве мъртва земя и стърнища.
Ти пося в мен чувството – най-сакралното –
да обичам и след като не е останало нищо.


Остани с мен още дълго. И учи ме на щастие.
Вече знам, че в живота ни има незаменими
хора, без които светът ни разбит е на части.
А след тях всеки миг ни боли със години.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...