Не ти станах любима в сърцето

29 dic 2012, 11:01

Poesía

623 0 7

Щом изтрил си ме вече от дните си,

календарът ти празен без мен,

ще остави след мен многоточие

от неказани думи и тъжен рефрен.

Вече вятърът няма да помни

твойте длани, в косите ми вплетени,

ни фалшивото твое "Обичам те",

а ще стене със бурите в мен.

Някой ден може би ще си спомниш,

че те галех с усмивки-лъчи,

че отдадох ти всичко от себе си,

ще ти липсват и моите мечти.

И защото съм птица, отлитам,

за да бъдеш щастлив и без мен,

щом вече друга наричаш любима,

няма връщане, нито в нощ, нито в ден.

И делиш с другата своето ложе,

а пък мен ме прокудваш далеч,

знай, че Господ с дъжда ще заплаче

и ще реже светкавици с меч.

Аз за своите сълзи не те съдя,

и за болката дива в гърдите ми.

Бях ти някога твойта съпруга,

но любима не станах в сърцето ти.

С теб отрязахме връзките с минало,

но едничката връзка, детето ни,

ще ни спомня за време отминало

и за всичко било помежду ни.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.