Не ти станах любима в сърцето
Щом изтрил си ме вече от дните си,
календарът ти празен без мен,
ще остави след мен многоточие
от неказани думи и тъжен рефрен.
Вече вятърът няма да помни
твойте длани, в косите ми вплетени,
ни фалшивото твое "Обичам те",
а ще стене със бурите в мен.
Някой ден може би ще си спомниш,
че те галех с усмивки-лъчи,
че отдадох ти всичко от себе си,
ще ти липсват и моите мечти.
И защото съм птица, отлитам,
за да бъдеш щастлив и без мен,
щом вече друга наричаш любима,
няма връщане, нито в нощ, нито в ден.
И делиш с другата своето ложе,
а пък мен ме прокудваш далеч,
знай, че Господ с дъжда ще заплаче
и ще реже светкавици с меч.
Аз за своите сълзи не те съдя,
и за болката дива в гърдите ми.
Бях ти някога твойта съпруга,
но любима не станах в сърцето ти.
С теб отрязахме връзките с минало,
но едничката връзка, детето ни,
ще ни спомня за време отминало
и за всичко било помежду ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
