Не търся
за изтерзаната от скръб душа,
а вярата която ми отнеха
безлични хора в лакома тълпа...
А търся лъч, за който да се хвана -
лъч светъл, който да ме отведе
далече от загнойващата рана
на смазаното ми в калта сърце...
И търся топлината в човека,
за да олекне пътя ми нелек.
Мечтателка - ми казват - ала нека:
така ще бъда повече човек.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

