19 ago 2023, 0:30

Не успяхме

  Poesía
454 1 2

Всеки град си има бандити.
Най- големите, всички ги знаят.
Във властта, като кърлежи впити,
смучат нас и със нас си играят.

Гласовете ни даже купуват.
Днес безгласни в псувни и молитви,
ги хрантутим за да съществуваме
и с позора неволно привикваме.

Полицаите също ги знаят,
но заети със свойте заплати,
те за друго сега си мечтаят.
Безпагонните нека си патят.

Кокошкари се тикат в затвора.
Едри риби на воля си плуват.
Днес е водеща новината,
ако лошото в нея нахлува.

За културата няма и йота.
Добротата не се предпочита.
Така ще ни мине живота.
Не успяхме да станем бандити...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...