19 ago 2023, 0:30

Не успяхме

  Poesía
457 1 2

Всеки град си има бандити.
Най- големите, всички ги знаят.
Във властта, като кърлежи впити,
смучат нас и със нас си играят.

Гласовете ни даже купуват.
Днес безгласни в псувни и молитви,
ги хрантутим за да съществуваме
и с позора неволно привикваме.

Полицаите също ги знаят,
но заети със свойте заплати,
те за друго сега си мечтаят.
Безпагонните нека си патят.

Кокошкари се тикат в затвора.
Едри риби на воля си плуват.
Днес е водеща новината,
ако лошото в нея нахлува.

За културата няма и йота.
Добротата не се предпочита.
Така ще ни мине живота.
Не успяхме да станем бандити...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...